Не знам какво ми има, лелеее… не знам. Има ли нещо грешно в мен.. не съм чела нито книгата, нито филма, нямам и желание, защото има нещо нередно в това, че 90% от връстниците ми я харесват, а не са чели нищо освен въпросната книга и списъка от училище, и не са гледали нито един смислен филм. И въпреки този факт съм доста информирана от ‘фиенки’, които ми цитират разни безсмислени, според мен, цитати и ми натякват колко голяма грешка съм направила като не съм я чела.
Моля кажете ми дали имам свински грип, да ходя ли на лекар, да се запиша ли в лудница? И има ли нещо лошо в това мое дяволско деяние, прегрешила ли съм като не съм я чела и не го харесвам този русия?
Небеса… онези хубавите сини небеса.
23.08.2009
by if-i-knew @ deviantart.com
Да, днес за пореден път се вгледах в небето.
Синьо както винаги, стоеше и ме мамеше със своя очарователен син цвят, който е тъй оспокояващ за очите, а и не само за тях.
Небето е може би най – ефективният заместител на велериани, малериани и разни други такива гадни хапчета с които повечето големи се тъпчат за да оспокоят слабите си нерви.
И не, не че днес осъзнавам този толков ‘гениален’ факт, просто днес денят беше по – различен.
Нетъпках се с пуканки, гледах ‘Little Miss Sunshine’ (както почти всяка неделя междувпрочем), след това отидохме с една съседка да се пръскаме с водни пистолети на терасата(сякаш си припомняхме ранното детсво ;д) и най – накрая гледахме небето около един час… нещо което плиткоумните ни главици не се бяха досетили да направят преди.
Никога не се бях вглеждала толкова продължително и никога не бях си спомняла толкова много красиви моменти, толкова много размисли за направените от мен грешки в годините не ме бяха обземали никога досега.
И жалко, че винаги една ‘беседка’ с небесата траеше максимум 2 минути и то зависеше от настроението.
Вече открих грешката си.
Трябва по – често и продължително да се вглеждам в небето… нещо което хората са забравили днес.
Мъчно ми е за тях, защото те самите не знаят какво губят от тази своя непростима грешка.
